Forms of Resistance in Fine Arts

http://courage.btk.mta.hu/courage/individual/n31185?bg

Временната колекция – изложба и каталог-книга „Форми на съпротива“, са посветени на художническото противопоставяне на властта в годините на държавен социализъм в България – 1944-1985. Представени са както формите на репресия над отделни творци в определени моменти от периода на държавен социализъм, така и активната роля на някои художници, формите им на съпротива срещу догмите на социалистическия реализъм, срещу опита да бъдат идеологически направлявани и срещу системата. За горна времева граница е определено началото на перестройката в Съветския съюз, поставила начало на окончателното разпадане на системата на държавния социализъм.

Местоположение

Sofia City Art Gallery
Покажи на картата

Езици

Български

Уебсайт

http://www.sghg.bg/en/?page=izbrana_izlojba&exhibition=2016.03.02-2016.05.26

Име на колекцията

Formi na saprotiva (Форми на съпротива)

Произход, история и културни дейности

Временната колекция – изложба с каталог – е открита през март 2016 г. по инициатива и благодарение на изследване на изкуствоведа Красимир Илиев, уредник в СГХГ, куратор на изложбата. Изложбата (и каталог-книга), съпътствани и от документални филми и дискусии, са мащабен проект-обобщение, посветен на отношенията художествено изкуство – социалистическа държава. Колекцията съдържа богати материали както за формите на репресия, така и на различните форми на съпротива на творци срещу опитите за идеологически диктат. По този начин се задълбочава дискусията както за спецификите на българския вариант на държавен социализъм от съветски тип, така и на специфичните форми на културна опозиция.

"Моите предпочитания по правило са насочени към по-малко познати или съвсем непознати художници, и по-точно към тези, които не приемаха наставленията на идеологията преди, и тези, които не се влияят от меката агресия сега", разказва Илиев, чиято първа изложба в Софийската градска художествена галерия е ретроспекция на Иван Георгиев–Рембранда. "Моята цел бе да се опитам да издиря свидетелства, които документират действията на системата и съпротивата на художниците срещу деформиращата намеса на идеологията." Красимир Илиев. Смисълът на изложбата е синтезиран и в приведените думи на Сирак Скитник "догматиката е смърт за изкуството" ( 1936 г.)

Изложбата обхваща ключови етапи в историята на отношенията между социалистическата държава и художниците. Представени са документи за репресиите, характерни за първите десетилетия на държавния социализъм: смъртна присъда на председателят на Съюза на дружествата на художниците Райко Алексиев; изпращане на художници в затвора и в ТВО (Танев и Щъркелов и др.). Репресиите се запазват и в следващия период, въпреки т.нар. размразяване след смъртта на Сталин – продължават гонения и присъди над художници (Генко Генков, Асен Николов – Шопа, Тодор Хаджиниколов и др. – в ТВО); засилват се методите на психически натиск, на всяване на страх (и „купуване“ на лоялност). През 1960те години някои от авторите, чието творчество е заклеймено като „упадъчно“, „буржоазно“, са били реабилитирани и техни творби участват в общите художествени изложби, купувани са от Националната художествена галерия и други галерии в страната. Разчупват се тесните норми на социалистическия реализъм, но се запазват несигурността, произволността и променливостта на преценките на властимащите, чрез което се поддържа състоянието на тревожност, на страх у творците. В много случаи формално-стиловите норми за (не)допустимостта се използвали като претекст за остракиране на недостатъчно лоялни към властта художници. Прояви на независимо поведение са били санкционирани в реториката на ‘стиловите отклонения’“ (Генова 2016).

1970те-1980те години са определени като време на по-голяма свобода на пластичния език, с който боравят художниците, но време на „полусвобода“, през която „доминира силна автоцензура в повечето художници“ (Илиев 2016). В България не се развиват форми на колективна съпротива като галерии „Захента“ във Варшава или „Акумулатори“ в Познан, няма групови изложби като „Нови тенденции“ в Загреб или „Конфронтации“ в Прага. Формите на съпротива са основно индивидуални. В отсъствие на организиран бунт, какъвто има дори при съветските творци, в България формите на съпротива са индивидуални. При различните творци те се проявяват по различен начин, като най-честа форма на съпротива Илиев определя самоизолацията.

Част от творбите са познати от времето на създаването им, други се показват чрез тази изложба за първи път пред широка публика. Включени са художествени произведения и от 1920-те и 1930-те години от известни автори (Иван Милев, Владимир Димитров-Майстора, Сирак Скитник, Иван Ненов, Борис Денев и др.) заради репресията над творците в определени момент от социалистическия период. Колекцията-изложба показва различни форми на съпротива, както и различни житейските съдби: бягство извън страната (Христо Явашев, Любомир Далчев, Григор Бояджиев); отказ от участие на контролираната от идеологическата власт художествена сцена (Борис Денев, Иван Георгиев-Рембранда, Евгения Воденичарова); самоизолация (Кирил Петров, Лика Янко, Галин Малакчиев). По-рядко е публичното говорене против властта и защитата на отхвърлени от цензурата произведения (Генко Генков).

Изложбата е документална. Освен картини, скулптури, графики от фондовете на Софийска градска художествена галерия (СГХГ), Националната художествена галерия (НХГ), редица градски галерии, материали от частни колекции, документи на организации и отделни личности, свързани с художествения живот в Народна република България (НРБ), съхранявани в Държавна агенция „Архиви“ (ДАА), материали от структури на Държавна сигурност (ДС), съхранявани в Централизирания архив на Комисията за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия (КРДОПБГДСРСБНА) и др.

Чрез тази изложба авторът-куратор Красимир Илиев успява да предизвика широка дискусия – на изложбата са посветени статии, радио и телевизионни предавания, публични дискусии в университетски семинари и в изложбените зали.

Описание на съдържанието

Колекцията представя картини, скулптури, графики, карикатури от фондовете на СГХГ, на Националната художествена галерия (НХГ), от други обществени галерии, както и такива, собственост на частни лица. В изложбата-изследване са включени документи, съхранявани в Централния държавен архив и в Централизирания архив на Комисията за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия (КРДОПБГДСРСБНА), протоколи от Съюза на българските художници (СБХ), решения за Общи художествени изложби (ОХИ), материали от пресата, лични документи като писма, бележки и др. Изложбата е временна (3 март – 26 май 2016). След затварянето ѝ, произведенията са върнати на техните собственици. Към изложбата е издаден каталог-изследване. Разнообразните материали и представените произведения на изкуството очертават различни форми на артистично изразяване на опозиция и помагат да се разберат стратегиите на творци за оцеляване в и критика на социалистическата държава.

Съдържание

графика: 10-99
картини: 10-99
сива литература (архивни документи като брошури, бюлетини, листовки, доклади, разузнавателни досиета, записи, работни документи, протоколи от заседания): 10-99
сива литература (архивни документи като брошури, бюлетини, листовки, доклади, разузнавателни досиета, записи, работни документи, протоколи от заседания): 10-99
скулптури: 10-99

Оператор(и)

Sofia City Art Gallery

Собственик/ци

Участник/ци в събирането

Географски обхват

международен

Теми

Основател

Iliev, Krasimir

Дата на създаване

2014

Място на създаване

Sofia City Art Gallery
Покажи на картата

Създатели на съдържание

Iliev, Krasimir

Личност(и), събрали колекцията

Подкрепящи

Sofia Municipality

Важни събития в историята на колекцията

Избрани примери

Достъп

parts are closed to the public

Публикации

Iliev, Krasimir. 2016. Formi na suprotiva [Forms of resistance]. Sofia: Sofia City Arts Gallery.

[!]hasAuthorsOfEntry

Kasabova, Anelia Dr.

Списък библиография

Todorov, Svetoslav. 2016. “Izkustvoto kato saprotiva. Izlozhba v Sofiyska gradska hudozhestvena galeria sabira tvorchestvoto na represiranite po vremeto na sotisalizma hudozhnitsi [Art as Resistance. Exhibition at the Sofia City Art Gallery collected Works of Repressed under Socialism artists].” Capital. http://www.capital.bg/light/neshta/2016/04/01/2734404_izkustvoto_kato_suprotiva/ Accessed 8 March 2017.

Vasilev, Kiril. 2016. “Krasimir Iliev, curator na izlozhbata ‘Formi na saprotiva 1944-1985’: Tamnite vekove ili ot konzlagerite do avtotsenzurata [Krasimir Iliev, curator of the exhibition "Forms of Resistance 1944-1985": Dark Ages or concentration camps to self-censorship]. Dnevnik. http://www.dnevnik.bg/intervju/2016/04/22/2743504_krasimir_iliev_kurator_na_izlojbata_formi_na_suprotiva/ Accessed 8 March 2017.

Boykina, Darina. 2016. “Choveshkiyat zhivot I materialite za hudozhnitsite kato darzhaven resurs. ‘Formi na saprotiva (1944-1985)’, curator Krasimir Iliev” [Human Life and Materials for Artists as a Public Resource. Forms of Resistance (1944-1985), curator Krasimir Iliev]. Artnewscafe. http://artnewscafe.com/bulletin/index.php/2016/03/17/formi_na_saprotiva/ Accessed 8 March 2017.

Genova, Irina. 2016. Refleksii: Proektat ‘Formi na saprotiva’ v SGHG I hudozhestveniyat muzey sled komunizma [Reflections: The 'Forms of Resistance' in Sofia City Art Gallery and the Art Museum after Communism]. Marginalia. http://www.marginalia.bg/aktsent/16993/ Accessed 8 March 2017.

Iliev, Krasimir. 2016. Formi na saprotiva [Forms of Resistance]. Sofia: Sofia City Art Gallery.

Iliev, Krasimir , interview by Kasabova, Anelia Dr., October 12, 2016. COURAGE Registry Oral History Collection

2018-11-02 09:49:37

COURAGE

Свързване на колекции