Петър Константинов Дънов е роден на 11 юли 1864 г. в с. Хадърча (тогава – в Османската империя, днес с. Николаевка), Варненско. Основно образование получава в родното си село. След създаването на Княжество България завършва Варненската мъжка гимназия (1884), където изучава нотно пеене и цигулка отначало при Тодор Шишков (1833–1896), след това при чеха Винсенс Фалтис (1856–1951). През 1885–1887 Петър Дънов продължава образованието си в Богословския отдел на Американското Методистко Научно-богословско училище в Свищов. Завършил с „Атестат“, Петър Дънов получава права на методистки проповедник. Мисията изпраща Петър Дънов в село Хотанца, Русенско за проповедник и учител в Евангелското съботно училище, където той работи като първи евангелски учител и евангелски проповедник през учебната 1887/1888 г.
От 1888 г. до 1892 г. Петър Дънов следва в Семинарията „Дрю” в град Медисън, щата Ню Джърси. След това Петър Дънов се записва в Богословския факултет на Бостънския университет и през 1893 г. се дипломира (тема “The migration of the Teutonic Tribes and their inversion to the Christianity” [Миграция и християнизиране на германските племена]. През следващата академична година 1893/1894 г. се записва за редовен студент в Медицинския факултет на Бостънския университет. През цялото време на следването си в Америка Петър Дънов музицира, има солови концертни изяви в методистки църкви.
В началото на 1895 г. Петър Дънов се връща в България, установява се във Варна и започва широка просветителска и обществена дейност. През 1897 г. Петър Дънов заедно с д-р Георги Миркович, Анастасия д-р Желязкова, Васил Р. Козлов и други духовни съидейници слагат началото на „Общество за повдигание религиозния дух на българский народ“, по-късно назовано „Синархическа Верига”. Обществото провежда ежегодни срещи на различни места в страната – градове, планински местности. От началото на ХХ век до Балканската война Петър Дънов прави обиколки из България, изнася публични сказки, предимно по широко разпространената по това време в световен план френология, и прави антропометрични измервания. Петър Дънов е отлъчен от православната църква с обвинения в сектантство и окултизъм (1922 г.)
През 1913 г. Петър Дънов започва изнасяне на неделни беседи, обединени в цикли (напр. цикъл Сила и Живот), в които излага основните принципи на Новото учение на Бялото Братство. Лекциите се стенографират и дешифрират от негови ученици. Титулуването на Петър Дънов „Учителя“ е записано за първи път в протоколите на годишната среща-събор през 1914 г. Обръщението към него „Учителю“ остава до края на жизнения му път.
През 1917–1918 г. по време на Първата световна война, правителството на Васил Радославов интернира Петър Дънов във Варна под предлог, че разколебава духа на войниците. Завръща се в София в началото на м. юни 1918 г. при смяната на кабинета.
През 1921 г. Учителя Петър Дънов за първи път извежда свои ученици да посрещнат изгрева на слънцето на най-високата точка на Софийско поле, в местността „Баучер”, и я кръщава „Изгрев“. През следващата година Петър Дънов слага началото на духовната Школа на Бялото Братство. Открива я едновременно с два класа: Специален (Младежки) клас и Общ клас. В Школата теоретичните знания са съчетани с духовни практики, с методи за самоусъвършенстване, с упражнения за развиване на тялото, ума и контрол на емоциите. През лятото на 1926 г. Съборът на Бялото Братство за първи път е на Изгрева. Присъстват над 1450 души. През юли 1927 г. в „Изгрева“ е завършен салон по проект на инженер Руси Николов, в който Петър Дънов изнася лекции и беседи. Лекционният курс на Школата продължава 22 години - до смъртта на Петър Дънов през декември 1944 г.
През януари 1944 г., след бомбардировка над София, заедно с група братя и сестри от София, Петър Дънов отива да живее временно в с. Мърчаево. В края на месец декември на 1944 г. Петър Дънов завършва земния си път в дома си в „Изгрева“.
Петър Дънов е погребан в градината на „Изгрева“, която от 1997 г. получава статут Паметник на културата.
