Петко Георгиев Михайлов-Огойски е роден в село Огоя на 1 ноември 1929 г. в местността Войкин дол. Произхожда от огойския род "Заяците". Учи в родното си село, гимназиално образование започва в гр. Своге, премества се в София и завършва Пета софийска мъжка гимназия през 1948 г. През 1949-1950 г. отбива военната си служба в гр. Видин, Трети бдински пехотен полк и в Учебното граничарско поделение „Тополница“, но през март 1950 г. е арестуван за разпространяване на позиви. Осъден е на 5 години затвор за “вражески стихове и заговорническа дейност”, които излежава в различни затвори (Плевенски затвор, затвор край с. Дивдядово) и в Първи и Втори обект на лагера за принудителен труд Белене на остров Персин.
След освобождаването му през 1953 г. поради изтърпяване на присъдата, смятано с трудовите дни, дослужва войнишката си служба като трудовак. Работи в селското стопанство, като общ работник и сондьор към държавни предприятия, строителен бояджия и стига до позиция „началник склад“ за бои в кооперация „Домукраса“.
През 1955 г. сключва брак с Ягода Петкова Данова-Юсова от с. Чепинци, през 1956 г. се ражда първият им син Петко; през 1959 г. – дъщеря им Мария.
Започва висше образование като задочник в Историко-философския факултет на Софийския университет и завършва семестриално. Но дипломирането му е осуетено – през 1962 г., след отказ да сътрудничи като агент-доносник на Държавна сигурност, е отново арестуван и осъден на 2 години затвор.
След излежаването в затвори на втората присъда, през 1963 г. Петко Огойски става член на Литературния кабинет към дома-музей „П. К. Яворов“ в София, впоследствие е избран за негов председател. Кабинетът е разтурен през 1970 г. след като двама от неговите членове, приятели на Огойски от затвора – Милчо Присадишки и Никола Бежански, бягат на Запад.
Като бивш политически затворник Огойски намира работа единствено в индустриални предприятия. През 1960те – 1980те години Огойски работи като бояджия, стига до позицията началник склад на боите и инструментите в ДПУ „Багра“, но и там е под непрекъснато наблюдение на Държавна сигурност.
През 1966 г. се ражда третото дете на Петко и Ягода Огойски – Христо. През свободното си време Петко Огойски провежда етнографски изследвания и записва регионален фолклор. Става член на редица организации: на Софийското регионално литературно дружество, на Съюза на регионалните краеведи, на Дружеството на краеведите в България и на Българското историческо дружество. Някои от текстовете му, критикуващи режима, са публикувани във вестници и списания под псевдоними като Мицо Гицин, Петко Мургашки, Драгослав Братски и Ярослав Персински. Домът на семейство Огойски става място за среща на опозиционни интелектуалци.
След рухването на комунистическия режим през 1989 г. Огойски е сред учредителите на възстановения Български земеделски народен съюз "Никола Петков", който влиза в Съюза на демократичните сили, основната антикомунистическа коалиция. През 1990 г. Огойски е мажоритарно избран за депутат в Седмото Велико народно събрание (10 юли 1990 г. - 2 октомври 1991 г.), което приема новата Конституция на Република България. Огойски е приет за член на Съюза на българските писатели. Избран е за главен редактор на вестник "Земеделско знаме", издание на БЗНС "Никола Петков" (1991-1993 г.)
Стихове и текстове от Петко Огойски са включени през 2013 г. в Христоматия по литература за 12 клас "Забранените писатели", съвместно издание на Център „Хана Аренд“, Център за европейски изследвания на Европейската народна партия и фондация "Конрад Аденауер".
През 2015 г. Петко Огойски, заедно с български политици (Йорданка Фандъкова – кмет на София, омбудсман Константин Пенчев), журналисти (Георги Коритаров), историци (Ивайло Знеполски, Антонина Желязкова, Валери Тодоров), писателя Георги Господинов и други обществени личности е удостоен с почетната награда на вестник Заман за "принос към обществения мир и етническото разбирателство в България" - http://zaman.bg/bg/vzamanv-vratchi-edinstvenite-nagradi-za-prinos-kam-obshtestveniya-mir/
На Петко Огойски е посветено биографично изследване (Иванова 2012); с филм за него през 2014 г. започва документалната поредица на БНТ „Отворените досиета“ на разследващия журналист Христо Христов.
